Сезонна България

Снегът по теб е като пухкав шал
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.

През пролетта с Божествен аромат,
ти цялата цъфтиш като в картина.
Къде го има този Райски свят?
Българийо, добре е, че те има.

Лятото е ниви и море
Балкан, реки, небе като коприна...
Кънтеж от детски-чисти смехове.
Българийо, добре е, че те има.

Шевици щом надене есента
и затрепти носията красива,
усещам как във мен кипи кръвта.
Българийо, добре е, че те има.

Макар да тъпчат твоята снага,
мечта си ми и то неоспорима.
Не се страхувам аз от завистта...
Българийо, теб вечно ще те има!