надеждата в очите ...

Цялото творчество на Валентин Йорданов е изтъкано от силна вяра, мъжка доблест и неподправена нежност. Той за мен е съвкупност от силни емоции на притаената болка, надеждата в очите за свобода и любов и сливането с вечните светове...
В почти всички стихотворения се възхищавам от ярката му гражданска позиция, която го отличава с неповторима борбеност и умението да повдигне крйчето на завесата, под която дремят егоизмът, бездушието и конформизмът на нашето общество!
Но аз ще пиша друг път по тази тема, сега бих искала да спомена неговата способност да твори с лекота, картини с неповторими сравнения, които дори го доближават до символистите ни!
Много ми хареса стихотворнието му "Сравнение" от последната му стихосбирка >Тук четем за "Прецъфтели липи, които сипят от клоните сълзи,"за навеса на парещото лято,под което лежат спомени, кючета от злато", за"стрелките на часовника, забити като бодли във времето", за "душата -облак,що вали"....Наистина красиво !
Поздравления за това Вал!
И най-накрая да тръгнем по " жълтия килим, като разпален огън, в който се оглеждат звездите, а звездният прашец напомя за вечните светове" !
С удоволствие ще те следваме, приятелю, ти просто ни води в твоя прекрасен свят изтъкан от мечти и жажда за истини !
А вие как мислите Бихте ли го последвали
Тони Димитрова,
Бургас