ВЯРА ВЪВ ВЯРАТА

@driana Пон Фев 04, 2008 10:57 pm

"От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите...много е далече..." Иван Вазов

Бях... След толкова години...
Старият орех в двора на църквата “Света Неделя” с напукани устни мълвеше... Връщаше времето назад... За да не бъде нищо забравено... За да не бъде никой забравен...
Още са пред очите ми... следите от башибозушки куршуми и... кръвта засъхнала по издращените стени... Трапът – изровен от майките с нокти, за да достигнат със сетни сили до живителната глътка вода, която ще спаси дечицата... И костите... на същите тези деца, майки и старци... посечени в едно зверско клане...
През цялото време в мен кънтеше стиха на един силистренски поет, изригнал преди месеци от душата му, в протест на опита някой отново да прекрои българската история...

ЕХ, БЪЛГАРИЙО...

(Валентин Йорданов)

Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко
някой с теб се изгаври.
Отрече юнаците...
Разкрещя черни гарвани...
С подпоясни удари,
в подмолни интриги,
развилняхя се лумпени,
че за теб не им свиди.
Зачеркнаха цялата
твоя история!
С ураганният вятър
знам, че пак ще се сбориш.
Но Батак е емблема!
Но Батак е сълзи...
Мина толкова време,
а в народа кърви!
Народа ни - помни
това люто клане!
Кой намачка иконата
и я счупи на две?
Кой вдигна пръст
и отрече сълзите?
Кой не вярва във кръста,
плю по дедите?
Балкана немее.
Долината мълчи.
Днес нахлули хиени
вадят твойте очи.
Ех, Българийо, пак ли
в черно днес те обличат?
Свободата ни - пари,
ала все те обичаме!
Този път ще те браним,
ако трябва до кръв!
Твойте минали рани
са за някого стръв!
Ти, Родино иконна,
си дълбока следа,
от която се помни -
пи сърната вода!

След него не мога да напиша нищо друго...

...ПОКЛОН!

@}------;--------

pro77 Вто Фев 05, 2008 9:40 am

Това е стихотворението ,което и аз харесвам старшно много.Много силно,много истинско ,много българско. flower

Toni Съб Мар 22, 2008 2:50 am

Наистина това е едно от най - силните стихотворения на Валентин Йорданов и аз винаги настръхвам като го чета...Толкова неподправена болка и наранена доблест лъха от там... Но и протест, който няма да стихне, докато е жив! Защото самият той е бунтар в душата си и съвестта му се бунтува срещу неправдата и изкривената история, срещу гаврата и оскверняването на българските икони...!
Все пак, благодарение на него и на други такива като него, нашата БЪЛГАРИЯ ще просъществува...!
" Да загинеш.., не вярвам", майко Българийо! " Ако трябва, до кръв за теб днес ще се борим!"
Това Валентин Йорданов го умее много добре-да поведе хората след себе си...!
flower

И ние ще сме там.., нали приятели...?
Smile

Sponsored content

ВЯРА ВЪВ ВЯРАТА

ВЯРА ВЪВ ВЯРАТА

Re: ВЯРА ВЪВ ВЯРАТА

Eх ..., Българийо...!

Re: ВЯРА ВЪВ ВЯРАТА