Кухненска басня

valiordanov Сря Апр 02, 2008 9:27 pm

[center]В кухнята се случват чудеса.
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна -
отсичаше безпринципно капакът -
дори да бъде тя със дъно двойно,
аз няма да и бъда похлупакът..."
Всички се страхуваха от него,
бе твърде плосък, равен, неудобен,
захлупваше ги без да му придреме,
не бе подложен на контакт със огъня...
Шушукаха си съдовете скрито:
"Нима един капак ще командори?
За жегата веднъж не ни попита...
Крещи, че като него няма втори...
Един тиган така се разгневи,
че с дръжката удари похлупака
и той като кълбо се търкули
и никога след туй не го видяха...
Да! Слепотата е за съжаление.
Физически недъг - когато е.
Капакът беше сляп за уважение,
отиде там, отдето и дойде...