Познаваш ли себе си...
4 posters
Страница 1 от 1
Познаваш ли себе си...
Един стих понякога може да промени пътя. Пътя, който вървиш, непоглеждайки встрани. И да срещнеш хора, които ти не познаваш, но душата ти познава. И да сътвориш нов свят - твоя, в който да познаеш себе си.
Re: Познаваш ли себе си...
В стиховете си съм Истинската Аз!
Има твърде много неща, които в действителността ни пречат да изразим себе си. Стихът освобождава, дава сили дори и да надминеш ежедневното си АЗ и да откриеш истинската си съшност!
Има твърде много неща, които в действителността ни пречат да изразим себе си. Стихът освобождава, дава сили дори и да надминеш ежедневното си АЗ и да откриеш истинската си съшност!
Пуполино- Брой мнения : 1
Join date : 04.02.2008
себепознанието...
Колкото и да изглеждаме "цели" и "завършени" отвън, ние сме "половинчати" отвътре. Вътрешната ни половинчатост идва от вечното търсене на празнините и кухите места в нас.
Търсим ЛЮБОВ,ПРИЯТЕЛСТВО,РАЗНООБРАЗИЕ...ОТГОВОРИ, а не сме сигурни какво точно е любовта, не вярваме сляпо на приятелството, уморяваме се от разнообразието, не вярваме на отговорите. С две думи ние търсим СЕБЕ СИ във всичко и навсякъде. И ако не съумеем да се харесаме, да се радваме на всеки момент, да се понесем по течението на живота уверено и свободно бидейки просто СЕБЕ СИ, си слагаме капаци и се превръщаме в камикадзета. И както казва Теодора Астро в едно свое произведение " Деветата...
Вълните на Живота ме люлеят
безмилостно на своя хлъзгав гръб.
Деветата?... Оглеждам се за нея..."
Всеки от нас е личност със свой облик. Веднъж обезличен, той обезличава от своя страна всичко около себе си!
И така... аз мисля, че трябва да изживеем СЕБЕ СИ-то, а не да го търсим от раждането до смъртта си, защото ТО просто си виси на врата ни и се полюшва в такт с безкрайното ни лутане.
[i]
Търсим ЛЮБОВ,ПРИЯТЕЛСТВО,РАЗНООБРАЗИЕ...ОТГОВОРИ, а не сме сигурни какво точно е любовта, не вярваме сляпо на приятелството, уморяваме се от разнообразието, не вярваме на отговорите. С две думи ние търсим СЕБЕ СИ във всичко и навсякъде. И ако не съумеем да се харесаме, да се радваме на всеки момент, да се понесем по течението на живота уверено и свободно бидейки просто СЕБЕ СИ, си слагаме капаци и се превръщаме в камикадзета. И както казва Теодора Астро в едно свое произведение " Деветата...
Вълните на Живота ме люлеят
безмилостно на своя хлъзгав гръб.
Деветата?... Оглеждам се за нея..."
Всеки от нас е личност със свой облик. Веднъж обезличен, той обезличава от своя страна всичко около себе си!
И така... аз мисля, че трябва да изживеем СЕБЕ СИ-то, а не да го търсим от раждането до смъртта си, защото ТО просто си виси на врата ни и се полюшва в такт с безкрайното ни лутане.
[i]
katrin- Брой мнения : 1
Join date : 10.02.2008
Коя е деветата..?
katrin написа:Колкото и да изглеждаме "цели" и "завършени" отвън, ние сме "половинчати" отвътре. Вътрешната ни половинчатост идва от вечното търсене на празнините и кухите места в нас.
Търсим ЛЮБОВ,ПРИЯТЕЛСТВО,РАЗНООБРАЗИЕ...ОТГОВОРИ, а не сме сигурни какво точно е любовта, не вярваме сляпо на приятелството, уморяваме се от разнообразието, не вярваме на отговорите. С две думи ние търсим СЕБЕ СИ във всичко и навсякъде. И ако не съумеем да се харесаме, да се радваме на всеки момент, да се понесем по течението на живота уверено и свободно бидейки просто СЕБЕ СИ, си слагаме капаци и се превръщаме в камикадзета. И както казва Теодора Астро в едно свое произведение " Деветата...
Вълните на Живота ме люлеят
безмилостно на своя хлъзгав гръб.
Деветата?... Оглеждам се за нея..."
Всеки от нас е личност със свой облик. Веднъж обезличен, той обезличава от своя страна всичко около себе си!
И така... аз мисля, че трябва да изживеем СЕБЕ СИ-то, а не да го търсим от раждането до смъртта си, защото ТО просто си виси на врата ни и се полюшва в такт с безкрайното ни лутане.
[i]
Здравей ! Тук разгледах с интерес, какво сте написала и ми стана любопитно..!
Коя е всъщност - деветата-, за която пише Астро?
Иначе аз също мисля, че всеки трябва да бъде себе си, да живее като себе си,защото всичко друго е суета!
Но не съм много съгласна, че сме половинчати...ние сме даденост, и сме "пълни", но зависи с какво..!? По пътя си всеки се" напълва, запълва ", или като искате там го наречете.
Ако накак си всичко е наполовина, полуживот, полулюбов, полуизмяна,ще остане недоживян всеки ден или година,тогава болката ще е само цяла и голяма...
Ако е повече болка, то тогава човек е празен, нещастен, неудовлетворен.
Затова мисля,че трябва да вярваме в любовта, в приятелството, в добротата...Тогава ще сме "цели", защото ще сме щастливи!
Поздрави
Тони
Toni- Брой мнения : 4
Join date : 05.02.2008
Age : 64
Местожителство : Бургас
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|