Резултатите от конкурса в Силистра

Go down

Резултатите от конкурса в Силистра

Писане  valiordanov on Чет Фев 28, 2008 2:47 pm

[/left]ЛЮБОВТА Е ПИЯНСТВО ИЛИ ПИЯНСТВО ОТ ЛЮБОВ

На 21 февруари 2008 г. в залата на Регонална библиотека "Партений Павлович" - Силистра, се състоя отчитането на VII-я национален литературен конкурс "Любовта е пиянство или пичнство от любв".

Жури в състав: председател Симеон Манолов - журналист и поет, член на СБП, д-р Румяна Лебедова - литературовед и Ванушка Ангелова,

ПРИСЪДИХА:



Първа награда: Ивайло Терзийски (Лондон - Силистра) за стихотворението "Вместо Сбогом".


Втора награда: Борислав Костов от Велико Търново за стихотворенито "Дяволски Сънища".


Трета награда: Христина Борисова от Севлиево за стихотворението "Виновно"

и три поощрителни награди:
Дафинка Станева (Кайнарджа) за стихотворението "Езически мотив"
Нели Пигулева (Русе) за стихотворението "Следобет"
Лиляна Качова (София) за стихотворението "...И тихо ще влизам в душата ти"



А ето и самите стихове:

I – ва награда

Ивайло БояновТерзийски – (Лондон-Силистра)

ВМЕСТО СБОГОМ

Без да връзвам гердан на троянски оракул
аз предсказах и този сезон неведнъж:
твоя гръб доста погледи хищни завлякъл
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд.
И съм толкова сам. И от бог по самотен,
който тъне навярно във звезден разкош.
Есента разпилява край пътя банкноти,
но със тях кой ще купи безоблачна нощ?
Аз не мога, освен да започна на чисто
и съвсем на шега под смълчания свод
да сплета от мъглата мъждиво – сребриста
ръкавички за теб ... И любов до живот!

И любов ... Но из твоите празни зеници
се спотайват лукаво и зъзнат от студ
неродени децата ни – ято от птици
дето лесно приемат въздишка за скут.
Но защо ми е всъщност примирие нямо
Щом не мога да зърна дори и за час
триумфалната арка на твоето рамо,
нито глезена тънък – помръкнал елмаз?!
И понеже на женската милост “не хващам”
ще се кротна , зареян в небесния кър.
А от черепа ми – непомътена чаша –
тост ще вдигне за рожба приятел добър...

II – награда

Борислав Петров Костов – Велико Търново

ДЯВОЛСКИ СЪНИЩА

... Жаден бях.
Затова те повиках от ада.
И забравих къде си. И забравих за всичко:
Как сърцето кладеше огнена клада,
затова, че студена ръка те облича.

Аз те викнах от ада и забравих коя си,
във реката–забрава хвърлих много надежди,
че сирена ще хвана с мойта въдица страстна.
Ала други рибари те подмятаха в мрежи...

Ти потрепваше с тяло, те се смееха грубо,
нож във твоята златна премяна забиваха.
А високо в небето гълъбите се любеха
и сълзите ми с техните химни се сливаха.

Затова пожелах не сирена, а птица
и криле ти направих, по-силни от вятъра.
Но забравих , че на Луцифер бе годеница
и покорна лежеше в сатанинския шатър.

Жаден бях.
И приседнах в твойта постеля.
Но когато да литнеш бе с мен готова –
ти постави рога върху моето чело,
устни впи и наля ми чаша отрова...



...



И побягнах далече , от отрова замаян,
а коварни усмивки зад гърба ми се кискаха.
С изгорена душа молех Бога за края.
Но мълчеше Олимп. А от Ада ме искаха ...

Изведнъж от пустинята хладен извор надникна
като малък оазис зо изгубени пътници.
Морни усти поднесох , но мътилка избликна:
във водата преди мен беше газила блудница ...

...


Жаден бях, но когато до теб се събудих
и във трескав пожар моя сън ти разказах,
от очите ми рипнаха триста дявола луди:
пълна снощи ,
сега бе бутилката празна ...


III- та награда
Христина Борисова Главанова – Севлиево

ВИНОВНО

Ти си вино , което обичам,
онемяло от късно доверие.
Потъмнях от вина да се вричам
и разсъмнах. Нощта е поверие.
Ти нахлу. Има късни берачи.
Гроздоберът е дълга припявка.
Суховейно кръжах и разплитах
затаена в косите задявка ...

Винолей на талази приливно-горещ,
с теб нощта е свенлива изгора,
дай рубини и вино, и галеща свещ
през кълбяща отвътре умора.
Този тъмно разлят полегат хоризонт
е натегнат до връх на предела,
до дъга от стрела, като шеметен кон
из полетата – жарка постеля.
Тънкопиеща жажда и капка в кръвта
стичат лава в усойните преспи,
бяло вика опъната струна в гласа.
Загорчава виното без песни.
Най-високо изгрелите кръгли луни
имат тъмни дъна и зеници,
пропътувах снега и ръба ме стопи
в глад и вой на горещи глутници.
Има вино за двама. Сгъстено горчи.
Крепостта му е жертвена яма.
С теб, отпили вина, утаено мълчим
в многословна прегръдка за двама.


Поощрителна награда

Нели Пигулева – Русе

СЛЕДОБЕД

Реката – като път, проточил се край дигата.
Жената – тръгнала нанякъде /а може би наникъде/.
Авлигата – пресичаща небесните пространства.
Мъжът – приседнал под дъба на сянка.

Преваля тихо на живота половината.
Денят полека се превръща в минало.
Умислена, реката вие се лениво.
Светът следобеден лениво си почива.

Не чака никой нищо – нищо шеметно.
Предвидени са всичси ходове – пресметнати.
Жената. И реката. И мъжът под сянката.
Са уталожени и вече ги клони към дрямката.

Внезапно птицата разцепва с вик небето.
Жената се обръща. А мъжът се сепва.
Тя тръгва към дъба. Мъжът върви към нея.
Кръжи над тях авлигата и пее, пее, пее.

Денят затваря плавно свойта светла крива.
Жената и мъжът във сумрака щастливи,
затворили очи, в небето птицата следят.

А в същност в този край авлиги не летят.


Още две поощрения на:Дафинка Станева (Кайнарджа) за стихотворението "Езически мотив",Лиляна Качова (София) за стихотворението "...И тихо ще влизам в душата ти"

Но за съжаление не разполагам със стиховете.
Честито на наградените...
avatar
valiordanov

Брой мнения : 27
Join date : 04.02.2008
Age : 47

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите